Категории
МЕНТА лист
МЕНТА лист
Цена: 3.00 лв
Мента (Mentha) е многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Устноцветни (Lamiaceae). Видовете мента не са ясно различими, като броят им варира от 13 до 18. Естествено се среща хибридизация между някои от тях. Много хибриди, както и множество сортове от растението биват култивирани. Изключително ароматни са дворове, в които се отглежда билката. Понеже тя се разпространява и развива много добре, понякога е смятана за инвазивна. В Испания и в Централна и Южна Америка, тя е известен като “Hierba Buena”, което означава "добра билка"
Спецификация | |
Лечебни свойства | Днес ментата се употребява самостоятелно, в съчетание с други ароматни билки и като съставна единица. Резултатът от нейното използване в органолептично отношение е един и същ – уникален аромат, неповторима свежест и прекрасен вкус. От билката се извлича етерично масло чрез парна дестилация. За целта се използват листата й, които се берат през месеците юли – август (периодът на цъфтеж) и се сушат на сянка или в сушилня при максимална температура до 30°С. От получената надземна маса от 1 декар мента, се получава от 3 до 5 килограма етерично масло. Прибирането на реколта листната маса на растението може да се прави по всяко време. Пресните листа трябва да се използва веднага или да се съхраняват до няколко дни в найлонови торбички в хладилник. По желание, те могат да бъдат замразени в кубчета лед. Сухи листа от мента трябва да се съхраняват в херметически затворени опаковки, поставени на хладно, тъмно и сухо място. Ментата може да се приема под формата на чай (запарка, отвара), капки, инхалации, добавена като подправка към ястия, в състава на тонизиращи и разхладителни напитки, включена в сладкиши и кремове. Съставка е на множество билкови лекарства, други медикаменти, козметични средства, перилни, миещи и дезинфекциращи средства. Ментата в медицината Свойства на билката спазмолитично апетитовъзбуждащо противовъзпалително жлъчегонно антисептично болкоуспокояващо съдоразширяващо тонизиращо ароматизиращо освежаващо намалява количеството на отделена кърма Билката се употребява при състояния и заболявания като: атеросклероза, стенокардия, инфаркт, кашлица, бронхити, остри катари, гадене, повръщане, смущения в храносмилането, стомашни болки и спазми, настинка, меланхолия, кожен сърбеж, жлъчни камъни, холецистит, хроничен панкреатит, сърдечно-съдови заболявания, виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия, диария, нервна възбуда, гингивит, зъбобол, лош дъх, мигрена, простуда, умора, шок, синузит, мускулни болки, физически травми, хроничен колит, киселини. Ментата първоначално е била използвана като лечебно растение за лечение на болки в корема и болки в гърдите. В Рим, Плиний препоръчва на студентите да носят венец от мента, тъй като се е смятало, че "развеселява умовете им" – засилва мозъчната функция и подобрява паметта. По време на Средновековието, под формата на прах, листа й са се използвали за избелване на зъбите. От билката се правят и компреси при кожни обриви, натъртвания и циреи. Влиза в състава на обезболяващи гелове. Ментолът от ментовото етерично масло се използва в медицината като компонент на много лекарства, и е много популярен в ароматерапията. Включва се в състава на цигари, защото блокира горчивия вкус на тютюна и успокоява гърлото. То действа антимикробно, като може да спре растежа на различни бактерии, включително на Helicobacter pylori, Salmonella enteritidis и метицилин-резистентният Staphyloccocu aureus. Удачни са инхалациите с него при възпаления на горните дихателни пътища, шок, умора, нервно напрежение. Масажът с ментово масло е ефективен при нарушения в менструалния цикъл. При изследвания с животни се установява, че перилил алкохолът в билката, може да спре растежа на тумори на панкреаса и черния дроб. |
Начин на употреба - външно | запарка - 2 чаени лъжици нарязани ментови листа се заливат с 250 мл вряща вода. Накисват се в продължение на 30 минути, последвано от прецеждане на чая, подслаждане по желание и консумиране. отвара - 2 супени лъжици нарязани листа се заливат с 300 мл вряла вода. Варят се 5-10 минути, след което така приготвени се оставят да киснат 1 час. Получената ментова течност се използва предимно за бани, компреси, гаргари, инхалации. извлек - в 500 милилитра вряла вода се накисват две супени лъжици от билката. Така престояват 10 минути. Запарката се прецежда и се пие 3-4 пъти на ден по 150 милилитра преди хранене. ментови капки (тинктура) – от 2 до 4 пъти на ден, се приемат по 20-40 капки. гаргара с мента – накисват се листа в червено вино за 8 дни, в съотношение 1:10. Получената течност може да се използва за изплакване на устната кухина или да се пие в доза две супени лъжици след хранене. |
Противопоказания | Въпреки че се използва за лечение на много болестни състояния, тя може да предизвика алергични реакции при някои хора. Макар и рядко, те могат да се проявят с болки в коремната област, коремни спазми и диария, главоболие, изтръпване или безчувственост около устата, назална конгестия, запушване на синусите, гадене и други подобни неразположения. Това може да се дължи на някои от компонентите в билката. Понякога се наблюдават изявени алергични реакции към определен вид мента и липсващи към друг такъв. |
Съставки | Ментата съдържа 1-3% етерично масло, в състава на което влизат ментон, терпени, естери на изовалериановата киселина, ментол (с до 45-65% от състава на маслото), амилов алкохол, алдехиди, дъбилни вещества, ензими, смоли, урсолова киселина, каротеноиди, хесперидин, минерални соли (много калций, магнезий и желязо), каротин. Перилил алкохолът, който е фитонутриент и монотерпен, е установен в изобилие в маслото от билката. Съставът на ментовото масло се повлиява от сорта мента и климатичните условия, при които се отглежда. Доброкачествените ментови масла съдържат 50-60% ментол, като приблизително 20% от него е в естерна форма. Съставки, които са необходими за качеството на маслото и установени в него са: кетона жасмон, кетона ментон, лимонен, ментофуран, неоментол, изоментол, пулегон, пинен, пиперитон, цинеол. Други вещества установени в билката са: L-карвон, флавонови гликозиди, витамин C, витамин B5, манган, фолат, диетични фибри. В листната маса се откриват още танини (около 6-12%), горчиви вещества, флавоноиди, никотинова киселина, амид на никотиновата киселина. |
Свързани продукти